Гледам вратата.
Има странен цвят.
Нещо като цвят на сьомга, но сивее.
Сърцето ми бие в ушите.
Толкова е бързо. Туп. Туп. Туп.
Не спира. Ако допра палец и показалец мога да го усетя.
Не мога да дишам.
Мислите ми се щурат като току-що пуснато стадо коне.
Диви. Необуздани.
Гледам вратата за да се освободя от притеснението.
Започвам да си мисля за хубави неща.
Затварям очи.
Слънцето блести силно над мен.
Долавям мириса на трева. Вдишвам дълбоко.
Усещам я как гъделичка босите ми крака. Усещането е приятно и се усмихвам.
Поглеждам надолу за да се насладя на успокояващия й цвят.
Но долу откривам само студени, безчувствени плочки.
Врата се отваря.
Какво ще намеря там?
Знам.
Дали ще се справя с него?
Нямам представа.

Лили Мей