Постинг
29.08.2015 18:37 -
Крах
Вазата стои на перваза.
Поемайки слънчевите лъчи ги украсява и пуска на свобода да шарят по стените на стаята.
От някъде идва вятър, който обвива вазата в смъртоностната си прегръдка. Кара я да се разлюлее и я пуска в гибелно пътешествие към земята.
Тя се превърта няколко пъти във въздуха и запечатва своя край със звучен трясък, извикващ в ума картина на разруха.
Парчетата събират за последно слънчевите лъчи. След това ги пускат с въздишка, оставяйки спомена за унищожената красота с аромат на повехнали рози.
Наблюдавам този сблъсък.
Вместо да ми е жал за красивата ваза изпитвам някво удоволствие от гледката.
Пръскащите се парчета, звука, движението на вазата докато пада, цялостното усещане за нещо съсипано.
Мисля, че е някакъв унищожителен инстинкт.
Държа чиния и усещам силното желание да я пусна.
Просто за да видя как се чупи.
Как парчетата се разпиляват в краката ми.
Да чуя звука от трошене.
Естествено овладявам това си желание.
И после ми става тъжно.
Искаше ми се да счупя чинията.
Щях да се почувствам по-добре.
Така си мисля.
Размишленията ме карат още по-силно да желая разрушението на чинията.
Чува се трясък.
Наистина ми става по-добре. Лили Мей
Поемайки слънчевите лъчи ги украсява и пуска на свобода да шарят по стените на стаята.
От някъде идва вятър, който обвива вазата в смъртоностната си прегръдка. Кара я да се разлюлее и я пуска в гибелно пътешествие към земята.
Тя се превърта няколко пъти във въздуха и запечатва своя край със звучен трясък, извикващ в ума картина на разруха.
Парчетата събират за последно слънчевите лъчи. След това ги пускат с въздишка, оставяйки спомена за унищожената красота с аромат на повехнали рози.
Наблюдавам този сблъсък.
Вместо да ми е жал за красивата ваза изпитвам някво удоволствие от гледката.
Пръскащите се парчета, звука, движението на вазата докато пада, цялостното усещане за нещо съсипано.
Мисля, че е някакъв унищожителен инстинкт.
Държа чиния и усещам силното желание да я пусна.
Просто за да видя как се чупи.
Как парчетата се разпиляват в краката ми.
Да чуя звука от трошене.
Естествено овладявам това си желание.
И после ми става тъжно.
Искаше ми се да счупя чинията.
Щях да се почувствам по-добре.
Така си мисля.
Размишленията ме карат още по-силно да желая разрушението на чинията.
Чува се трясък.
Наистина ми става по-добре. Лили Мей
Боли ме заради всички участници в българ...
Любов е вечното живеене
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
Любов е вечното живеене
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 36
