Постинг
01.12.2014 23:17 -
Обгорена, но безсмъртна любов
Автор: lilisunflower
Категория: Тя и той
Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2015 17:51
Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.08.2015 17:51
Уморена съм.
Пъхам последната тава сладки във фурната и отивам в дневната.
Сядам на дивана и затварям очи.
Ах, колко съм уморена!
До мен достига остра миризма.
Подразва обонянието ми и по врата ми избива студена пот.
Виждам отблясъка му на стената.
Осъзнала какво се случва скачам и минавам през него.
Пламъците му близват гърба ми и оставят по него болезнената си целувка.
Огън!
Излизам навън и наблюдавам как въздуха се изпълва с дим.
Изведнъж си спомням.
Влетявам обратно в къщата.
Усещам пареща болка в ръката.
И в крака.
Стисвам зъби и изритвам пламтящата врата.
Цялата предна част от скрина е погълната от игривия танц на безброй малки пламъчета.
Дясната ми ръка е почти безчувствена.
Протягам се към задната част на скрина и отварям малка месингова кутийка.
Нагорещения метал опарва пръстите ми но аз дори не усещам.
Грабвам листа внимателно сгънат в нея и побягвам навън.
Лягам в градината и снега облекчава болките ми.
Гледам как огъня "изяжда" къщата и я превръща в димящ скелет.
Обърсвам сълзите, които незабелязани са облели обгореното ми лице.
Разгъвам листа смачкан в ръката ми.
Очите ми пробягват по прилежно изписаните редове и спират на последния.
"Обичам те.
Завинаги.
Сбогом!"
По лицето ми се търкулват сълзи.
Попивам ги и болка пробягва по лицето и ръката ми.
И после всичко потъва в тъмнина. Лили Мей
Пъхам последната тава сладки във фурната и отивам в дневната.
Сядам на дивана и затварям очи.
Ах, колко съм уморена!
До мен достига остра миризма.
Подразва обонянието ми и по врата ми избива студена пот.
Виждам отблясъка му на стената.
Осъзнала какво се случва скачам и минавам през него.
Пламъците му близват гърба ми и оставят по него болезнената си целувка.
Огън!
Излизам навън и наблюдавам как въздуха се изпълва с дим.
Изведнъж си спомням.
Влетявам обратно в къщата.
Усещам пареща болка в ръката.
И в крака.
Стисвам зъби и изритвам пламтящата врата.
Цялата предна част от скрина е погълната от игривия танц на безброй малки пламъчета.
Дясната ми ръка е почти безчувствена.
Протягам се към задната част на скрина и отварям малка месингова кутийка.
Нагорещения метал опарва пръстите ми но аз дори не усещам.
Грабвам листа внимателно сгънат в нея и побягвам навън.
Лягам в градината и снега облекчава болките ми.
Гледам как огъня "изяжда" къщата и я превръща в димящ скелет.
Обърсвам сълзите, които незабелязани са облели обгореното ми лице.
Разгъвам листа смачкан в ръката ми.
Очите ми пробягват по прилежно изписаните редове и спират на последния.
"Обичам те.
Завинаги.
Сбогом!"
По лицето ми се търкулват сълзи.
Попивам ги и болка пробягва по лицето и ръката ми.
И после всичко потъва в тъмнина. Лили Мей
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 36
