Луната. Колко е красива...и единствена.

Не е нещо дребно, но има и по-големи неща от нея.

Като например Слънцето.

Но аз я гледам омаяна от красотата и нежността й в продължение на часове.

А Слънцето не мога.

То е недосегаемо.

Наблюдавам всяка нейна извивка. Има малки черни точици и виждам и дупки по нея. Ранявана е.

Не е идеално гладка, но е прекрасна, прекрасна със своите недостатъци и именно заради тях.

Пръска меката си светлина и аз тогава осъзнах.

Обичам я!

И не луната, а Луната.

Моята Луна.

Вярно не е Слънцето и не е гладка.

Но мога да я гледам и харесвам малките й черни точици.

Харесвам кичура изпаднал от косата й и дългите й пръсти.

Харесвам дори глезените й.

За мен Тя е перфектна.

За мен Тя е луната.

И се радвам, че не е Слънцето.

За да мога да я гледам.

Обичам я!

Лили Мей